2025-та година започна за мен с отявлено желание да работя над връзката със себе си и автентичното ми Аз. Цял живот се търся, лутам, губя и откривам. Някак вече настъпи времето да се заявя пред мен самата и да предам това, което открих нататък към теб.
Началото на промяната
Календарът за 2026-та година е арт проект, събрал в себе си опита, мъдростта от тишината и прекараното ми време в слушане на вътрешния ми глас - интуицията. Тя е гласът на душата, който знае къде е нашето място и кое е най-добре за нас. Опитите ми дотук са показали, че ако я пренебрегвам с излишен шум и магарешко упорство, тя ще ме саботира и ще ме води там, където само страданието има силата да ме върне в правия път като житейски шут в г*за. |
 |
Да се помириш с болката
Зад гърба си имам професура по саботажи и провали. Тежки и непреодолими периоди, в които съм усещала болката така, сякаш ми правят сърдечна операция без упойка. Помня мислите си веднъж, лежейки на пода у дома, бидейки в най-непреодолимото си човешко проявление. Те бяха неистовото желание да се прибера обратно у дома (там, откъдето душите ни идват) и да върна мира. (Душата помни и колкото повече помни, толкова повече усеща несъвместимостта със земния живот.)
Спомням си и думите, които изричах, гърчейки се като червей, разполовен на две (от липса на понятие какво и защо ми се случва). „Не мога да понеса тази болка тук, на Земята."
Не можех и не исках да я чувствам от страх, че ако ѝ позволя, никога повече няма да съм същата и ще се срина безвъзвратно. Тогава душата ми ме посъветва да остана, въпреки усещането ми, че умирам и се раждам с всеки мой дъх. Отказах да се боря. Доверих ѝ се и след известно време настъпи финална контракция, която донесе тишина. Пълна тишина, изпълваща ме с прозрения отвъд възможността ми да ги опиша. Те бяха лични, съкровени - като глас, дошъл от друго измерение.
Този глас е моето по-висше Аз, Бог, Вселената, душата ми… Както и да го нарека, той ми подаде ръка и ме вдигна от земята. Насърчи ме да вярвам в себе си и че е крайно време да престана с това упорство, наказвайки се с опитите си да избягам от мен и истинската Виктория.
Трите преображения
Това упражнение имах честта да преживея три пъти за пет години (the dark night of the soul), като последният бе най-тежък. Точно за този последен път ти споделям тук. През цялото време бях сама и водена от душата ми. Вярвам го. Вярвам ѝ.
Едва след тези преображения потърсих подкрепа от терапевт, за да продължа самоизследването си, говорейки с човек, който има капацитета да ме разбере и да ме насочи по-ясно към причините.
Тук ще се обърна към теб с думите, че не е нужно да чакаш твърде дълго или да правиш експерименти, както аз със себе си. Всеки човек има своя лична скала на психическо, емоционално и душевно натоварване. Моля те, грижи се за себе си и опознавай възможностите си стъпка по стъпка и ден след ден.
|
 |
Защо ти споделям всичко това
Разказвам ти всичко това, защото в календара ми за 2026-та година е вградено цялото ми Аз.
Държа да знаеш, че аз не продавам 12 листа с някакви си илюстрации. Напротив всичко, което създавам, е отпечатък от душата ми и нейния път през сезоните - опита ми, травмите, уроците, интегрирането на сянката и завръщането ми у дома в мен.
Не всеки ще ме разбере и не държа да бъда разбрана. Моята мисия не е това. Има хора, които са за всички и умеят да пленяват, но има и други, които са по-нишови. Изказът ми е друг - абстрактен или твърде дълбок. Сензитивността ми е огромна, така и силата, която нося (непоносима изискваща от теб да си по-добрата си версия и да не се страхуваш). Опитвам да се науча как да споделям силата си, без да плаша хората с истината си, а точно тя е това, което всички избягваме да чуем - Аз също.
Разбиранията и погледът ми са в бъдещето, в голямото, в НИЕ. Хора гледат себе си. Това не е упрек, а естествена форма нужна за да оцеляваме. В личното ми творчество създавам за себе си без да се влияя от мода, тенденции и каквото е актуално сега. Водолей съм, бунтар съм, чудак съм. И съм започнала да се приеам и харесвам точно такава.
|
Домът, който нося в себе си
Този дом, който мечтаех да ме прибере обратно, е същият, който носим в себе си. Хората сме деца на Твореца и по негово подобие носим божествената искра. Човекът е храм, а в храм се влиза в пълна тишина. Когато искаме да се помолим за чудо или вълшебство, се обръщаме към Бог, говорейки всъщност на себе си.
Гласът на интуицията
Вие имате възможността да влизате в този храм през душата си и да говорите с вътрешния си бог чрез интуицията си. Тя ще ви говори посредством символи, числа, цветове, случайни срещи, закачливи синхроничности (напасване на събития). Колкото повече тренирате връзката си, толкова по-ясно ще започнете да говорите този език и след време ще настъпи едно чудно състояние.
Вярата в нещо по-голямо, но и в себе си
Моята най-непреодолима стена бе сянката ми, която не искаше да допусне и приеме болката. Не желаех да се докосна до нея и отказвах да я погледна. Липсваше ми вяра, че мога да я понеса. Точно тя ми пречеше да се видя такава, каквато съм без защити и оправдания, без самокритиката и самоунижението, на които се подлагах толкова години.
Вярата дойде, когато преминах през всичко, оставайки вярна на душата и интуицията си. Те ми помогнаха да повярвам.
|
Как създадох календара
Календарът е директен превод от душата ми, която искаше да предам онова, което ми бе спуснато отгоре. Бе ми наредено да направя медитация и да канализирам думи за всеки месец без да анализирам и питам защо. След тези думи бях насочена да оставя време в което да не мисля за календара и как ще се случи. Това е изцяло извън “протокола ми на работа”.
След това време разписах какво означават тези думи, как ги разчитам какво гласят, едва след това бях изправена пред бялото пространство, което за първи път не ме изплаши.
Всичко дойде и бе такова, каквото го виждаш пред себе си.Това бе моята проверка, дали вярвам на себе си, вярвайки на душата си. Имах тестове, които бяха свързани с времето, тъй като всеки артист правещ календари знае, че лятото е времето за рисуване.
Календарът ми се създаваше извън тези рамки с паузи, които ме тревожеха - гласове, които ми казваха, че няма да успея и по-добре да се откажа. Всичко това бе оставено да се изтече без съпротива както болката. Останах и позволих на тези мисли да преминат раждайки нови вярвания и още по-силно доверие в мен самата.
|
 |
Как да използваш календара?
Всеки месец е усетената енергия, но и урок. Поток от символи, които ти ще разчиташ гледайки илюстрацията и думите. На гърба на календара имаш малки насоки, точно толкова, колкото да не те объркам или сугестирам.
Позволи си да съзерцаваш илюстрациите и да бъдеш погълнат от нейната енергия. Позволи си 10 минути веднъж в седмицата (или всеки ден) медитирайки и слушайки в тишина пред календара.
Записвай си прозренията. Опитвай да се питаш защо и какво означава за теб "безхаберие", "нишка", "посока", "споделена радост", "момина сълза", "пророчество"... Тези нахвърлени в нищото думи, носят толкова много информация, а тя очаква да ти се сподели от твоята душа. Питай я, говори с нея и ѝ позволи да ти дари опита от безбройните си прераждания.
Някой ден ще се срещнем и душите ни ще се разпознаят, защото всички сме едно цяло и като такова носим дълг да си помагаме един на друг. Преди всичко от личната ни вътрешна работа над нас самите. Един за всички, всички за един!
|
С обич
Вики от Mon Ame Design
|
