По пътя на сърцето от Silvia Amica - дизайн и илюстрация на книга

    „Думите само ни пречат да се разбираме помежду си“ –  мъдростта на Малкия Принц. С тези думи бих искала да започна, споделяйки пътешествието и магията да се докосна до човек, който има своя гравитация, енергия и поглед към света отвътре навън - Силвия Крумова.

    Тя ме откри, тя ми писа, тя ми повярва и ми се довери. Довери се на човек, който не е виждала, чувала и познава. Това в мен предизвика възхищение, но и знаех, че рицарите дори и без броня имаме таен код на честта, а именно доверието. Спойката и умението да се оставиш в чужди ръце и по този начин да му дадеш криле и пространство е нещо, което се учи цял живот, особено ако точно този живот те е срещал и с другата страна на нещата.

    Пътешествие бе да потъна в нейните мисли, да я усетя какъв човек е и каква мотивация седи зад думите ѝ защото има хора и хора, но в нея имаше тази енергия да сподели себе си такава каквато е без чувство на тежест. Това отваряне на книга, която ще усетиш като твой дом, защото няма да те задължи да си събуеш обувките преди да влезеш, а ще те остави сам да се почувстваш себе си в нея. Тук ще пристана споделяйки с вас, че начина ми на работа е свързан с това да почувствам човека срещу мен, да видя света през неговите очи, за да мога да го отразя по най-ефирния начин. Понякога разговорите ни са като взаимна терапия и открития, споделена мъдрост, необикновено пътешествие, което винаги ражда образи, форми и цветове. Не знам как бих могла да работя по друг начин, без да се свържа с човека отсреща, всъщност знам. Не бих могла, защото това което ще излезе от мен няма да има душа и ще е наречено в празнота.

    Да споделяш себе си никога не е лесно, но е толкова пречистващо и отнемащо цялата тежест на всички маски, роли, минали събития, случки, думи, хора, чувства и зрелища. Сякаш вземаш първата си глътка въздух и обръщаш нова страница от своята книга поемайки по "Пътя на сърцето".

 
    
    Слушах със сърцето, душата си и това, което е натрупано през този живот, както и предишни, думите на Силви. Слушах внимателно и продължавам да слушам, само така мога да уловя това, което думите не ми казват, а енергията ѝ и тази нейна гравитация.

    Вероятно няма автори, които да са обичани от всички, но има автори, които те оформят, променят и те докосват с думи, така както никой друг не би могъл. Да чуваш техните думи в съзнанието си с твоя глас прочетени, е като да чуваш своя вътрешен лечител и случва се да настръхнеш, да се разплачеш или да се усмихнеш осъзнавайки, колко е силно едно споделено чувство облечено в думи. И да Силви, ти имаш тази харизма в себе си и аз я усетих.

    Копнея с цялото си сърце и душа да работя с такива хора като Силви, с които се разбираме на едно съвсем друго ниво. Благодарна съм че те ме намират и че аз ги намирам. Изведнъж кръга на собствената ми окръжност добива все по-отчетливата форма на сърце. Споделено сърце с тях и тяхната любов, аура, мисия и път в живота.

    Вдъхновявам се от жените, които слушат сърцата си и усъвършенстват душата си, неуморни и непреклонни, силни, отчетливи, забележими, ярки като слънце. Те са моите Музи, от тях черпя вдъхновение и се уча, уча се как да следвам сърцето си.

    Искрени благодарности към теб Силви, наречи едно листо и пусни го по вода, то ще отиде там където е нужно. Така и твоите думи, като това листо вече са наречени и ще отидат там където са нужни, ти ще докоснеш много от нас, знам и знам, че това ще те върне към смисъла и ще ти донесе споделеност.

    Благодарности на издателство Мусагена, за отношението и новите уроци, за това как виждат бъдещето на книгоиздаването, което силно ме впечатли и обнадежди. Желая ви дълъг полет и небето не е лимита.

    С обич Вик Томова.