Имало едно време едно момиче, което пожелало да надникне в света на буквите. С отварянето на вратата на техният дом, пред нозете ѝ се разкрил цял един нов свят. Този приказен свят обаче бил изгубил своите цветове, тъй като хората били забравили да почитат и обичат буквите. По този начин, той се превърнал
черно - бял.
В детската книжка
"Изгубените букви" няма чудовища, нито геройски превратности. Няма и страшни невиждани неща. Това е приказка написана от любовта на едно сърце и душа към буквите. Към българското, корена, рода,
традициите. Нежно напомняне да не забравяме кои сме и защо сме тук.
Геновева Ненова носи в себе си точно това момиче, което търси и събира буквите. Тя е надеждата да върне цвета обратно в света на хората, заедно с вибрацията на нашите български букви и думи.
За мен тази книга е дълъг път към историята, буквите, корена, времето и тайната мистика криеща се в сърцето на всеки един Българин. Всеки ще я усети през своето сърце, както и ще открие нещо важно за самият него.
Геви е написала малко, но е дала много. Тя е оставила
читателя да рисува заедно с нея, както историята на изгубените букви, така и своята собствена.
Помня един наш разговор с
Геви. Бях ѝ споделила как виждам и какво усещам за тази книга. Тя, не е като другите книги, нито е продукт създаден за да бъде поредната бройка. Още една напечатана книга, имаща маркетинг цели и задачи, но не и душа.
"Изгубените букви" е сбъдната мечта. Терапия. Любов. Смисъл. Всеки имащ мечта знае какво влага в осъществяването ѝ. Точно тези са най-ключовите компоненти нужни за да се създаде нещо наистина смислено. Подобни книги днес имат самотен път, защото се осмеляват да устояват сами на житейските бури. Но! Точно такива книги задават въпроси, които докосват душите и съдбите човешки. Разместват нещо в нас и ни карат мислим.
За себе си открих много неща докато рисувах и илюстрирах детската книжка. С Геви бяхме в плътен контакт, говорейки, мислейки и споделяйки "Изгубените букви". Слушах Геви. Опознавах я защото я рисувах и всичко това е тя. Нито повече, нито по-малко.
За мен няма заобиколен път при създаването на илюстрации или дизайн, затова държа изключително много да опозная човека, както и той мен. Да се усетим. Да изградим доверие, за да създадем смисъл.
С времето установих, че така са ме кодирали, който и да този, създал ме от светлината си - умението да усещам хората и тяхната енергия. Да чета невидимото. По този начин, творя и създавам за тях. Това е едно от най-хубавите ми качества, защото ми позволява да живея няколко живота в един. Среща ме с невероятни хора и техните мечти. Дава ми шанс, да работя с други светли хора, които също се осмеляват да горят. Дори и сами.
Познавайки това чувство на стремеж и да си сам, като дете ме караше да мечтая. Някой ден самата аз да бъда рамо на което други могат да се опрат. Днес мога да кажа, че тази моя детска мечта е вече реалност.
Осъзнала съм, че всяка мечта има нужда от някой който да повярва в нея - освен създателят ѝ.
Затова, сме хора. Затова се учим да си помагаме и да не мислим винаги само като индивидуалисти, а като едно цяло. Никой успял, не се е създал сам. Един за всички, всички за един!
С обич
Вики
