Колкото повече питаш, толкова повече откриваш в себе си и за себе си. Ако не се питаш, няма движение. Без движение няма израстване. Няма и предизвикателства, нито трудности. Хубаво е да си на топло, спокойно гледащ света под стъкленият похлупак, защитен като роза. Това е право на избор. Всеки избира за себе си по нещо.
В последно време непрекъснато си задавам въпроси. Защо? Какво е това, което ме измества, променя и разрушава отвътре причинявайки ми толкова болка и объркване? Полудявам ли? Никак не съм в нормалното си състояние, но не се боря. Не се дърпам, не искам и да бягам. Трябва сега да го срещна.
Оказва се че моя милост минава през разрушаване на егото. Его, което при мен никога не е било развито. Това не означава, че не може да бъде разрушено. Всъщност сега го проектирам наново, връщайки си го такова, каквото трябва да бъде. Отговарящо на това, което имам в себе си като натрупвания от всичките ми животи до този момент. Уроците, които съм взела. Изпитите на живота. Уменията, които съм придобила с упорство, труд, воля и страст.
Толкова е интересно да се гледам извън себе си. Да виждам онова, което съм била. Да си дам прошка, тъй като точно това Аз ме е довело до въпросите и движението.
Нищо случайно не се случва в живота ти. Всичко е преднамерено и избрано от душата ти.
Хем ме боли разкъсвайки се, хем се освобождавам раждайки се. Душата ми усеща контракциите. Избутва се към светлината и предназначението си.
Не съм любител на всевъзможно и постоянно излюпващите се гурута, книги, практики и повторения... Винаги съм слушала вътрешния си компас - интуицията. Тя ме насочва към отговорите и така сама ги откривам без да използвам shortcut. Избирам да преминавам сама през тези неща. Отнема повече време, но наученото остава и го уча, когато го заслужа.
Това старото Аз, никога нямаше да се осмели да споделя, но новото...
Вероятно някои от вас вече пътуват или са тръгнали по подобен житейски път. Пиша и споделям тези свои мисли и чувства, за да ви кажа - Не сте сами, спокойно не полудявате! :-) Имайте доверие, слушайте душата си. Сега е особено важно е да се грижете за себе си. Оставайте сами с тишината, слушайте, записвайте мислите. Не спорете, не се съдете, каквото мине през ума ви огледайте го.
Прости си!
Това се оказва най-трудното нещо. Разбирам те. Да видиш това свое отражение, което избягваш да погледнеш в огледалото, защото изпитваш цял куп негативни чувства. Какво си искал, какво си станал. Какво не си направил, вечното връщане в миналото. Ровенето, самоунищожението, вътрешната критика, търсенето на виновник вътре и извън себе си. Прехвърлянето на вина към външни обстоятелства и хора. Ние правим живота си такъв какъвто е. Това е благодарение на възпитание, семейна и външна среда, карма, родова памет и куп малки щрихи, които оформят характера ни. Простете си и го прегърнете това сърце, което сте. Кажете му че го обичате, такова каквото е. Не е нужно да бъдеш перфектен. Да се доказваш за някой. Нужно е да обикнеш себе си и да си дадеш шанс.
Ние не сме особено свои в този ред на мисли. Това го преоткривам в разсъжденията си. Осъзнавам, че Аз всъщност не съм своя собственост, това ми позволява да се дистанцирам от образа си за да видя какво имам да уча.
В края на всичко това, ще кажа че
ТИ си щастливец, също толкова колкото и аз.
Имаме шанса да живеем всеки ден. Всеки ден ние сме различни, никога предишни. Винаги други и винаги ни се дава възможността да направим добро. Да напарим промяна.
Ако променим дори с 0,1 градуса траекторията на една ракета насочена към Луната, с всяко изминато разстояние тя ще се откланя от крайната си точка. Същото нещо визуализирам и в живота си. Ако сега променя нещо малко, след години ще видя, че това ще ме отведе на друго място. Не е нужно да повдигаме планини, нужно е да правим нещо малко от време на време и да имаме ТЪРПЕНИЕТО да видим в какво ще се превърне.
Обичам ви!
Вики
Колкото повече питаш, толкова повече откриваш в себе си и за себе си. Ако не се питаш, няма движение. Без движение няма израстване. Няма и предизвикателства, нито трудности. Хубаво е да си на топло, спокойно гледащ света под стъкленият похлупак, защитен като роза. Това е право на избор. Всеки избира за себе си по нещо.