Пролетно почистване на дома и съзнанието - Мотивация. Вдъхновение и Изкуство

    Отварям очи. Как не ми се става. Пак ли тази аларма, това бързане. Задачи, напрежение и този хаос около мен. Ще ми се да не го виждах, ей това нещо там, както и хвърчащите дрехи, чорапи и всякакви дреболии, които ме чакат. Искам да дишам! Искам да се будя с желание и с отскок от леглото, още преди досадната аларма да ми причини сърцебиене. Имам нужда да усещам положителна енергия в тялото, съзнанието и домът си.

    Звучи ли ти познато? На мен да.

    Хаоса е креативна енергия, но в малки дози. Енергия, която няма в какво да се спре и резонира е изпуснат шанс да създадеш нещо хубаво. Опитай се да уловиш момента качвайки се на вълната, която ще те отведе на сушата. От там ти решаваш какво ще правиш. Ще седнеш и ще се насладиш на гледката. Ще отскочиш до близката палма за някой кокос. Ще се отпуснеш на пясъка, мечтаейки... Все хубави неща, но преди това има път за вървене и усилие за вършене.

    Пролетта идва със своята заключена мъдрост изразяваща се в ритъм и повторение. Това ни свързва със Земята. Когато слушаме този ритъм и цикличност се получава изтласкване. Хванем ли момента на вълната, ще стигнем до сушата с много по-малко усилия. Сега вече нямате извинение да не хванете пролетната вълна и да въдворите хаоса в положителна, зареждаща и прочистваща енергия.

    Как да се противопоставя на планината от всевъзможни и пръснати дреболии у дома? Та, мен ме чакат толкова много други задачи, които не търпят отлагане. Айде де де! Вярваш ли си на собствените приказки? Искаш да кажеш, че предпочиташ да си в зомбиленд и да продължаваш с това тъпчене на едно място без да виждаш светлина в тунела!!! Я погледни няколко абзаца по-нагоре. Какво написа - "Искам да дишам. Искам да се будя с желание..."

    ОК убеди ме. А сега какво?
    Знаеш ли че домът е отражение на твоите мисли? Той е проекция в материален облик на твоето подсъзнание. Когато умът ти е в хаос и домът ти е в хаос. Когато домът ти е подреден, но не в онзи смисъл на контролиращо и умишлено вглъбяване до най-малкия детайл. А, просто свежо нареден и пълен с въздух, то и съзнанието ти се подрежда. Мисълта ти започва да тече без ограничения. Когато влезеш от стая в стая, няма нещо което да разпокъса мислите ти. Няма го гласа, който казва - "Ех, това трябваше да го прибера вчера." Няма го разсейването. Ти си там където искаш да бъдеш. В зоната на комфорта. В зоната на положителната и креативна енергия. Ти си на онзи плаж с кокос в ръка и поглед към тюркоазените нюанси на водата. Мисля, че ме разбираш.

    Ето какво трябва да се случи. Избираш си ден от календара, колкото по-рано толкова по-добре. Иначе знам какво ще стане, ти също. Бъди решителен, стига с отлагането, а днес а утре. Време е да натиснем педала и тази планина пред нас от вземане на решения от най-малките дреболии по чекмеджетата, през дрехите, гардероба, обувките, мебелите да бъде изкачена.

    Противопоставянето и отлагането. Разбирам защо го има. То не е толкова заради самото пролетно почистване, колкото от мисълта, че трябва да вземаме решение след решение. Кое да остане, кое да бъде дарено или продадено.

    Да се разделям бързо с материята и следващия път като реша, че искам нещо подобно да ми светне червената лампа. С кеф и съзнание ще натъпча една ябълка в устата на дявола, казвайки му, че този път няма да му мине номера. Дявола, често е външното внушение, но и ние имаме доза отговорност допускайки да го в нас под различни форми.

     Премахвам блокажите. Чупя някоя и друга стена, за да открия нова. Разбира се те няма да свършат, иначе защо ще се прераждаме отново и отново. Откривам че нещата, които не съм харесвала да правя, сега започват да ми харесват все повече и повече в процеса на пролетното почистване. Веднага усещам прилива на нова положителна енергия, дори само като си разчистя работния плот и добавяйки му вдъхновение чрез Изкуството.

    Дърпам пердетата. Отварям прозорците за да издуха Варненския бриз целия този насъбрал се негатив у дома. Това е всяка сутрин! Стига сте държали затъмнено у дома! Имате нужда от положителната вибрация на светлината. Не се лишавайте от нея! Дори и да не е слънчево, пак дръжте щорите и пердетата прибрани. Вратите у дома. Отворени. Дори не знам, защо имаме врати, само за декорация и да бъдат затръшвани от време на време в нечии нос. Пускам си ритмична музика за отскок. Връзвам косата, запрятам ръкави и тасманийския дявол се развърта като торнадо.

    Започвам от най-дребните елементи. Тези в чекмеджетата, деля на три, нещата които ползвам всеки ден или почти всеки. Нещата, които не съм пипала поне година и са запазени могат да бъдат дарени или продадени и остават нещата, които директно отиват в коша. Минавам стая по стая. Правя еднотипни неща, за да не изпадна в загуба на разсъдък. От време на време спирам да потанцувам. Това е много важно, не го пропускай! Танците в ритъм създават положителна емоция, която ще свържеш със самото действие - пролетното почистване. То е времеемко и леко напрягащо, но създавайки положителната среда и нагласа чрез музика и танц с времето ще се превърне в удоволствие.

    Мебелите. Нещо много интересно, което подсъзнателно съм правела без да знам, че е част от прочистването на неефективната енергия у дома. Това е да разместваме и преместваме. За да влезе нова енергия, трябва да освобождаваме място за нея. За да раздвижа кръвоносната система на домът си аз размествам и пак размествам слушайки интуицията си.

    Цветовете. Не се страхувай да правиш експерименти. Така ще освежиш и ще подсилиш енергията, която искаш да ти отдава съответното помещение. За повече вдъхновение относно цветовете, може да прочетеш няколко блог статии по-назад. Като творец и любител на четката, няма пролет в която да не клепам стените, и тази няма да е изключение.

    Живи растения. Цветя = по-чист въздух, зелен цвят = връзка с природата. Хубаво е да имате растения у дома или нещо, което е родено от земята и е живо за да може, заобградени от бетона да не губим почвата под краката си. Толкова е важно да се връщаме към Земята. Колкото по-далече си от нея, толкова повече се отдалечаваш от най-силният си източник на пречистване и най-добрия си терапевт и слушател.

    Удоволствието. Ще го видиш в добре взетото ти решение да се опълчиш на планината пред теб, а то ще седи под формата на купчини торби и кашони. Част от тях ще дариш помагайки на някой в нужда. Това е страхотно! Друга ще продадеш, връщайки си част от вложените средства обратно в бюджета. Ето, че ще имаш един завършен цикъл и домът ти ще е пречистен и готов да бъде зареден с положителната енергия на Изкуството.

    То е онази платонична връзка, която физически няма как да се осъществи между художник и неговите емоции, които той изпитва рисувайки. Когато рисувам се пренасям в един друг свят. Свят в който съзнанието няма ограничения. С лекота се разхождам в тези мои светове. Хоризонта е безкраен и всичко е като един пъстър килим обагрен от разноцветните цъфтящи лалета. Нозете ми потреперват от гледката пред мен, сякаш усещат докосването на земята под тях. Лека съм. Свободна съм. Готова да полетя и да обходя с цяло тяло прегърнато от бял памук съвършената гледка. Да докосна всяко едно цвете с ръце. Да отпия от опияняващия аромат на благоуханните лалета, докато не се олюлея и не бъда абсорбирана от тази вълшебна поляна.

    Този свят виждах и него рисувах и него кръстих - Поле от лалета.
И... Всяка картина е частица от любовта ми към изкуството, разказваща по една красива история, която да те пренесе в онзи креативен свят, където всичко е възможно. Бъди Вдъхновен. Винаги! С очи отворени към живота и всичките му богатства, защото той е прекрасен.

    Обичам Ви!
    Вики
 

Поле от Лалета	Принт картина - Лилиум	Принт картина - Божур