Казвам го на вас, така и на себе си защото често имам съмнения. Не се страхувайте да бъдете такива каквито сте. Цялата ми любов е за вас.
Маски, носим маски всеки ден. Едни сме пред непознати, други пред близки, трети пред родителите, четвърти пред партньорите, децата, колегите... Кога сме ние? Кога сме тези, които сме наистина и отвътре, без маската на хамелеона.
Когато пиша за това си мисля за
Джим Кери (моля изгледайте това видео) и това, което ние всички сме приели за него. Човекът маска, лицето, комедиантът, очакваме да ни разсмее, а вътре? Кой е той отвътре, а ние? Не сме ли същите, създавайки образи, които използваме като продукт. Продукт ли сме, който пласираме пред обществото, за да оцелеем и да бъдем приети?
От деца се учим на гъвкавост и да имаме различни "маски" за различни ситуации, така оцеляваме, но и така някъде в тези години започваме да губим себе си докато не дойде момент в който е време да се изправим срещу самите нас.
Не бягам и не се крия, не ми е било лесно, нито пък на вас, сигурна съм. Да се изправя срещу себе си и тези всички страхове, решения и съмнения, които съм реализирала в живота си. Част от нашата отговорност е да поемаме отговорност за самите нас, да търсим кои сме, защото някъде там около 30-те си години започва едно припомняне и питане, точно на този въпрос:
Кой съм аз? Това ли искам да бъда?
Да, този въпрос го задавах непрекъснато в продължение на три години, започвайки от навършването на 30-те. Клише ли е или това е част от самата система, част от един и същ цикъл, случващ се на повечето от нас. Пресечна точка, която ни дава възможност да обърнем платната и да сменим курса. Вероятно, ако не успеем около тази възраст ще имаме нов шанс, но след цели 9 години, следвайки логиката на нумерологията и езика на Вселената.
Шансове винаги имаме, никога никой не остава забравен, защото
ОХАНА означава семейство, а ние всички сме едно семейство, дори и да не го разбираме в този цялостен мащаб и проекция.
Има думи, които искам да споделя с вас има картини, които искам да разкажа и да оставя, без да искам нищо в замяна, освен да прочетете. От там на сетне всичко е във ваши ръце и това, което е трябвало да стане е започнало.
Тази картина, започна като скица и урок за мен самата, като постепенно се променяше в съзнанието ми.
Тя със синя кожа, огромни очи като бездни, приемащи и гледащи ме като дете без да ме съди и без да очаква. Тя ми говореше през целите два дена, докато взаимно се търсехме и рисувахме една друга.
Тя, може би съм аз и аз съм вероятно Тя, спомен за човека към който се стремя и опитвам освободя.
Не рисувам съзнателно, защото знам, че така контролирам, а контрола няма душа, нито смисъл. Той е затвор за душата и за хората около нас, да се пуснем е трудно, а да повярваме още повече, но ето вижте ме... Аз плача. Приемам, всичко станало до тук, развързвам заплетената си душа и я отпускам, оставям я да тича и да си спомни свободата, любовта и причината да съществува.
Казват, ако обичаш някой го пускаш да си отиде, а сякаш цял живот съм се опитвала да задържа себе си от себе си защото съм се страхувала от последствията да бъда себе си.
Летете, погледнете пред вас извън вас. Всеки е красив, всеки има своята необятна красота, мъдрост и смисъл, колкото и да ви набиват в главите, че сте нищо, колкото и да ви казват, че живота няма цена. Не им вярвайте, всеки един има причина да бъде тук, дори и тези които са изгубили добротата - любовта към хората и живота.
Работете върху себе си и крачка по крачка ще започнете да премахвате нещата на които не им е мястото във вас.
В цялото ядро седи една думичка и чувство -
любовта, от нея се раждаме или пък като се родим нея я няма и цял живот я търсим и заместваме. Всичко, признайте си всичко в живота, което искаме е да бъдем обичани и да обичаме, а най-силно страдаме и биваме попарени с рани до живот, когато не сме усетили или е нямало кой да ни покаже това чувство.
Не ми се сърдете, че говоря наставнически и изглеждам като стара и строга учителка. Приемете, че го правя защото искам всеки да бъде щастлив и да приеме своята уникалност, дарявайки на света още повече цвят и пъстрота.
Охана значи семейство. Вие сте моето семейство.
С обич Вики
