Трябва ли да сумираме, събития, случки, емоции, чувства, мечти? Да ги изваждаме, делим на колони гледайки ги като че ли отсяваме леща.
Децата на 80-те и 90- поздравявам Ви! Вие си знаете за лещата. Та... Трябва ли да си налагаме някакви задължителни действия и очертания за да решим дали сме имали хубава година или не. Е, някой ще кажат че не може без този момент на рефлексия. Как ще вървиш напред, ако не се дърпаш назад и гледаш какво си свършил.
Част от уроците на изобразителното изкуство, които прилагам в живота си са да се отдръпвам от рисунката, за да видя по-голямата картина. Да я въртя в търсене на нестабилни или криволичещи линии или объркана перспектива.
Прави сте, не можем без рефлексия и отдръпване, но и не бива да се
вглъбяваме в тези очаквания какво
ТРЯБВА да правим, какво се очаква от нас и какво трябва да свършим.
Хей, щастието не е самоцел!
Замислете се ако един ден имате всичко което искате какво ще остане за вас? Празнота, хващам бас. Всъщност, колкото повече мисля, толкова повече не се обръщам. Няма смисъл! Тук не говоря да не се учим от грешките, а да не ровим в неща, които вече са архивирани. Ние сме тук, просто тук в този момент и щастието е пред носа ни. То е
ПЪТЯ, който вървим и
СТРАСТТА, която палим в себе си. Някои обичат да пътуват, други да опитват вкусна храна, трети да гледат залези, изгреви, да усещат тялото си силно и свободно тичайки като диви мустанги...
Ето защо трудно приемам създаването на
новогодишни резолюции. Те за мен са рамки, рамките са
ограничения, а ние сме родени да търсим
свободата в себе си и
да излизаме извън собствените си ограничения. Да, план какво искаш да научиш, свършиш и постигнеш в собственото си израстване съм съгласна да правим, но оставете тези други неща, които вечно започвате на 1-ви и свършват на 11-ти. Предлагам Ви вместо да се самонаказвате и да се слагате в тенджерата под налягане и вместо да се посипвате със сол, да си отделите няколко дена или седмици в които да помислите, какви искате да бъдете.
Попитайте се това което работите, носи ли ви УДОВОЛСТВИЕ? Огледайте хората около вас, вибрират ли на вашата честота? Погледнете взаимоотношенията с родителите си в баланс ли са или все още има придърпване. Попитайте себе си защо сте се родили, потърсете съдбата си и причината да сте тук. Не се страхувайте да питате, не се страхувайте да потънете в малко сянка за да изведете от нея светлината. Погледнете и в себе си, това вашето истинско Аз ли е или е маска, която сте сложили за да бъдете приети и обичани?
Някой ден ще Ви напиша повече за моите просветления за семейните отношения, затова как децата са длъжни да намерят себе си и да скъсат с пъпната връв. Имам си свои лични прозрения, които продължават да се доразвиват и оформят с времето.
Извън и обратно вътре в новогодишните резолюции ...
От дете се питам, защо съм се родила и какъв е смисъла да съществувам. Земята за мен бе чуждо ТЯЛО, все още понякога получавам проблясъци че домът и семейството ми са на друго място, не тук. Този въпрос все още се повтаря, но с годините опита, говоренето с вътрешното Аз, както и с други мъдри хора, случайни срещи, думи, чудеса които са се случвали са ми дали парченцата от които да започна да редя пъзела, а той ми показва, че съм на правилното място. Ние никога не можем да си спомним напълно, но ще продължим да се търсим и това търсене е
искрицата, която ни вдига. Когато вече си изпитал почти всичко, което можеш да изпиташ за първи път, започваш да се чудиш дали си способен да се изненадаш с нещо. Понякога се питам дали живота, които ни карат да живеем не ни е направил безчувствени, като че сме в упойка.
Рискувайте да откриете себе си, рискувайте да свалите бремето, отворете ръце и прегърнете всичко което идва, добро или лошо, не се спускайте по това в което искат да Ви превърнат, вашите мечти ваши ли са? Дали това което искате не е защото другите Ви го налагат и обществото, задайте си и този въпрос, това за което мечтаете е ли е ваша мечта или е плод на манипулация? Тези новогодишни желания и резолюции дали са точно вашите или са имплантирани от външната среда. Не искам да Ви вкарвам в съмнение, а да Ви подтикна да се свържете с вътрешната си интуиция и радар за истина.
Като жена, ето какво разбирам за очакванията от нашия пол. Да намериш партньор, да създадеш семейство да имаш деца, дом, кола може би кариера и професия. И този живот е като на
loop и всяка една от нас го повтаря. НО, може ли, може ли въобще да не искаме нито едно от тези неща и да имаме съвсем други мечти? Не всяка жена може да бъде майка, може да е създадена да бъде лидер, може да бъде пилот, може да е велик магьосник или пророк. Дърпа ме това чувство, че на нас ни се
налага да живеем по старите
догми и усещам, бунта и се питам, това ли съм искала за себе си или това се е очаквало от мен, да бъда 1,2,3,4,5,6 да отмятам списъка с
НОВОГОДИШНИ РЕЗОЛЮЦИИ, които да ме дърпат в грешната посока.
Същият е сценария и за мъжкия пол, да си представим какво се налага от векове назад, та ние до скоро деляхме мъжете и жените на синьо и розово, това може да Ви отговори до къде сме достигнали на духовно еволюционно ниво и че имаме много пасти да изядем, докато съзнанието кликне в телата ни. В някакъв момент ние ще сме 50/50 като енергия и може би тогава ще отпадне цялото това повторение на задължителните отметки, които всеки пол трябва да отметне за да получи титлата - ГОДЕН.
С обич Вики
Трябва ли да сумираме, събития, случки, емоции, чувства, мечти? Да ги изваждаме, делим на колони гледайки ги като че ли отсяваме леща. Децата на 80-те и 90- поздравявам Ви! Вие си знаете за лещата. Та... Трябва ли да си налагаме някакви задължителни действия и очертания за да решим дали сме имали хубава година или не. Е, някой ще кажат че не може без този момент на рефлексия. Как ще вървиш напред, ако не се дърпаш назад и гледаш какво си свършил.
