Началото винаги е трудно

Да си спомня, коя съм, това е част от житейския път по който съм избрала да тръгна. Пред вас съм такава каквато съм, никога предишна, никога бъдеща, а само сегашна. Днес съм изправена пред всичките решения, които съм правила през живота си за да кажа, че всяко едно от тях е имало смисъл за моя път и достигането до този момент.

Хората сме различни, чували сме го много пъти, опровергали сме го също толкова много пъти. Това по което винаги ще си приличаме е факта, че всеки един от нас има мечта/мечти и живота му до голяма степен се завърта около тях. Тези мечти могат да са мотивация или пък биха могли да бъдат повод да съжаляваме за нещата, които не сме свършили и решенията, които не сме взели. Мечтата ми до голяма степен е била купол в който да събера уменията си и това, което съм натрупала като житейски уроци, да предам и преподам частица стойност, да събудя нечий ум за нещо, което не е подозирал, че е възможно.

Като дете обичах своите светове, обичах да бъда полезна, да давам добавена стойност на всичко, което правя и това остана като инициация до ден днешен. Не разбирах живота на възрастните, но когато влязох в него, някак цялата тази машина ме засмука. Тогава на това креативно и будно дете му се наложи много бързо да забрави за мечтите си. След всичките години, уроци, трудни мигове и моменти, когато наистина мразех себе си, поради причината че не правех това, което искам, си позволих да бъда лишена от свободата да рисувам и творя. От мен остана една празна опаковка, един човек без душа и пламък. Онова дете, което обичаше и мечтаеше да създава красота, да кара хората да бъдат щастливи и да изпитват нещо извън материалната реалност, просто бе "изтрито" като програмен код. Трябваше ми повече от едно десетилетие за да започна отново да си спомням, коя съм и защо съм се родила и какво искам да оставя след себе си.

Мисля, че всеки човек би искал да остави нещо, но в света на ежедневието, шума и материализма, този вътрешен глас и стимул бива заглушен, до момент в който на човек не му се случи да преживее повратна точка. Понякога и това не помага. Моята повратна точка бе раждането на дъщеря ми. Вярвам, че в 90% от случаите тази повратна точка се случва на всички майки, както и това, че в живота всеки има едни "задължителни" точки идентични с всички човешки същества. Отново опровергавам това, че си приличаме също толкова, колкото и се различаваме. Често през годините съм мислила над въпроса, защо сме създадени по този начин и всяко едно нещо, което ни се случва през житейския път се повтаря, също както историята ни. Вероятно това е пътя, нужен ни за да установим кои сме, какво можем и какво не можем да променяме. Това са нашите уроци и шансовете да се "събудим" от Матрицата.

Детето е моят урок, който ми се преподава ежедневно, Тя е причината поради, която се събудих и осъзнах, че не мога да бъда повече, това което бях до този момент. Осъзнах, че нося много неразрешени битки в себе си и че те са комбинация от семейството в което съм живяла, ситуацията, времената, поведението ми нужно за да оцелявам в трудни моменти и родовата ни история. Осъзнах, че не искам нашето дете да продължи тази линия и единствения начин, бе да поема отговорност, да започна да работя върху тези реални сюжети и да се опитам да ги преборя.
Ние се борим със себе си, винаги поради една причина и тя е в името на някой. В името на някой и нещо, давайки му не Аз като име, а трето лице, успяваме да се откъснем от себе си и да създадем достатъчно инерционен тласък, за да направим първата и най-важна крачка.

Моето дете ми помогна да осъзная, че трябва да следвам мечтата на онова дете, което седеше само в стаята си и рисуваше по цял ден, обичаше хората и винаги искаше да бъде полезно. За какво сме родени, каква е мисията ни и как да си спомним това? Моя начин бе като започнах да си спомням, какво обичах да правя като дете. Опитайте се да си спомнете и вие. В тези години, ние сме знаели кое е нещото, което ни носи истинско и без задни мисли щастие, без очаквания и страхове. Съзнанието ни е било чисто и много по-свързано със съзидателната енергия.
 
До голяма степен това става наша движеща сила през живота и дори да изгубим спомена, подсъзнателно се въртим около тази ос.
Така разбрах, че всъщност всичко, което като възрастен ми се е случвало е било подредено и наредено за мен, дори и да не ми е харесвало и да ме е депресирало, мачкало и отчайвало, то е било това от което съм имала нужда и което ме е подготвяло за момента в който ще си спомня за тази мечта. Може сега да ви е трудно, може да не намирате светлина, да усещате, че живота ви блъска от една крайност в друга и да усещате, че нищо няма смисъл. Искам да ви кажа не посявайте това съмнение в съзнанието си, защото не така. Всяко нещо, което ви се случва е урок, който ви подготвя за момента в който ще се откъснете и последвате своята мечта. Всичко, което идва при вас е подготовка, никой спортист не скача световен рекорд, без да е тренирал и изстрадал всичките провали преди това.

Никога не търся лесния начин, не търся мястото, където няма никакви препятствия, защото знам, че това няма да ми помогне, а сега живота непрекъснато иска да ви накара да повярвате, че има лесни пари, лесно постигане на целите, лесно укротяване на живота. Това е така, защото каквото и да е нещото показващо субективната реалност, желае вие да забравяте за мечтите си.

Негативните спомени са по-силни от позитивните, негативните мисли са по-устойчиви от позитивните, за да държа главата си над водата ми се налага непрекъснато да мърдам с ръце и крака, защото спра ли ще се удавя. Това са моите встъпителни думи, не всеки ще е стигнал до края, не всеки ще ги припознае, някой ще види пошлост, грешки и неточности. Приемам всичко, защото всеки е прав за себе си погледнато от неговата гледна точка, но ще бъда щастлива, ако все пак сте стигнали до тук. Ще съм щастлива да намеря тези от вас, които искат да бъдат намерени за да нищим заедно субективната реалност.

Благодаря и добре дошли в monamedesign.com