Чудех се как да Ви поздравя днес...
Ще погледна днешният празник извън това за което е "създаден" за да Ви дам една различна гледна точка. С нея бих искала да Ви бъда полезна и да прочетете нещо по-различно.
Не можем да избягаме от очевидното. С всяка година празниците все повече се превръщат в "икономически" и "маркетинг" инструмент. В повечето случаи Вие получавате едно НИЩО или кратка доза ДОПАМИН, а след това...
Празникът на влюбените всъщност е много подходящ период да помислим и рефлектираме върху връзката и връзките, които имаме в живота си. Да помислим дали сме щастливи с човека до нас. Правим ли го и ние щастлив/а. Надграждаме и развиваме ли се един друг. Учим ли се как да ставаме по-добра версия на себе си. Обичаме ли това в което сме се превърнали.
Любовта в последно време все по-силно осъзнавам е житейски урок и път, който е непрекъсната работа върху мен.
Открием ли собствената си стойност. Отворим ли съзнанието си към любовта в нас, която... Ще се превърне в подкрепа за човека до нас показвайки му и давайки му искрата, която ще запали и него самия. За да види и той себе си по този начин, както ние виждаме това което сме. За да обикне и той своето ядро, приемайки го с всичките му асиметрични линии.
Ето така разбирам любовта. Това е танц, който започваме първо със себе си и се учим на правилното темпо и движение. Да усетим, колко гъвкавост има тялото ни. Какъв обем има душата ни. Да се срещнем със собствените си демони и страхове, позволявайки през цялото това време да бъдем оголени и раними. Визуализирам го като да разкъсаме мускулните си влакна, защото искаме да накараме тялото ни да развие силата и потенциала, карайки го да регенерира по нов начин.
Любовта ни учи да не съдим и това един от най-красивите уроци, които ни тя преподава. Да не съдим себе си нито хората до нас. Да ги приемаме и да се опитваме да не ги променяме. Да окуражаваме нещата в тях, които ни харесват и да спрем критиката към нещата, които не ни харесват. Това обаче може да се случи, тогава, когато Вашата душа е наясно, че човека срещу Вас е този, който разпознавате като истинския Ви партньор. Ако не го усещате, тогава надали ще успеете да направите нещо нито за него/нея, нито за себе си. Също така, ние самите трябва да помъдреем за да осъзнаем, че подходите ни до сега не са били подходящи.
Доверието е другият урок, който трябва да научим преди да обикнем някой наистина. Доверието показва до колко сме готови да бъдем слаби пред човека срешу нас, но и че сме силни точно в тази своя слабост. Когато сме открити, ние споделяме без срам и страх истинското си аз. Това пък ни помага да открием една нова страна от себе си както и да създадем истинска връзка с партньора ни. Тази близост е толкова важна, колкото не може да си представите. Тя ни свързва отвъд физическите сладости на любовта. Пренася ни на друго ниво, където душите ни разменят по-висша ЛЮБОВ. Това място е много съкровено. Когато си бил там с друга душа, можеш да видиш че ЛЮБОВТА не е това, което филмите, книгите, чуждите истории разказват, защото ще я усетите с цялото си съдържимо.
Тук е мястото да Ви кажа, че голяма част от представата ни за ЛЮБОВТА, която имаме е създадена от външната среда. От семейството в което сме отраснали, от наследения модел на своите родители, баби и дядовци. Държавата, традициите, догмите. Това в голяма част е в противоречие с истината. Самата истина е различна за всеки един от Вас. Както и това, че ЛЮБОВТА няма ясни очертания, нито форма, силует по които да се водите за да разберете, че Ви се случва. Когато сме създали предварителен образ за нея в съзнанието си винаги стигаме до момента на счупване. Всеки е преживявал синдрома на счупеното сърце, но зад болката да бъдеш отхвърлен отново седи ЛЮБОВТА. Тя е винаги в нас и с нас за да ни учи. Идеята да преживееш болката е за да откриеш какво има в теб. Да разрушиш този неин образ, който си създал без да искаш, заради онези неща няколко абзаца по-горе.
Ще Ви спусна няколко въпроса. Скоро започнах да си ги задавам и да се питам, сама себе си това ли съм искала или външната среда и очакванията за мен са били такива и е ТРЯБВАЛО да ги покрия.
Имате ли мечта, план и път в живота си който е подреден по някакъв начин в съзнанието Ви? Например, на определена възраст да намерите и да имате сериозна връзка. След това да създадете семейство, деца, кариера и прочее? Гоните ли този план? Ако се с случило той да не се реализира във възрастта, която сте си представяли какви чувства Ви изплуват?
Попитайте се до каква степен този план е Вашето истинско желание? Попитайте се дали не създавате живота си около това, което се очаква от Вас да БЪДЕТЕ на тази възраст или наистина това е лично Ваше желание?
Обичали ли сте истински или сте обичали образа, който сте създали предварително в съзнанието си? А имате ли такъв образ? Знаете ли какви качествата търсите в бъдещия Ви партньор - личностни и физически? По този образ ли търсите? Какво ще дадете Вие на този човек, когато го откриете? Какви са Вашите качества?
Държите ли под контрол живота си? Подреждате ли го и ако не се случва така както желаете, какво става във Вас?
Никак не са приятни тези въпроси, ама никак, нали? Спокойно може да се поизмъчите с тях, както и да ги приложите в други аспекти от живота Ви.
Днес не съм убедена дали съм искала това, което имам сега. Връщането назад обаче не ми харесва. Ние сме само тук и сега. Все пак ако се върнем за да научим нещо, което можем да предадем на поколението след нас и то е важно и ценно. Тогава, мисля можем да си позволим тази ретроспекция.
Замислете се над това колко лесно ни изкушават ежедневно с реклама и натиск. С бързия допамин и тайните слабости на човешката психика. Та те ни карат да искаме нещо, което ако не знаехме че съществува надали щяхме да пожелаем. Представете си колко лесно ни моделират подсъзнателно да мечтаем за неща, които не са нашите истински мечти. Затова тук съм като СУРОВИЯ РЕАЛИЗЪМ и съвест, защото искам да Ви размърдам съзнанието. По този начин Вие може да си го завоювате обратно.
Когато си го върнете ще усетите себе си. Ще разберете защо искате определени неща в живота си. Ще отворите душата си към Вашата ЛЮБОВ. Ще откриете това Ваше лично преживяване и ще можете да се превърнете в човека и партньора, който е като този Атлас.
Четете и приемайте само това, което резонира на Вашите разбирания. Всеки е отделна Вселена и има свои личен прочит. Днес мисля така, но това не означава, че съм права или грешна. Всичко е относително и плува като поток от вероятности, докато не му намерим точното място.
Обичам Ви!
Вики