До Русе и назад

    Тръгни на някъде с отворено сърце без да имаш очаквания, без да създаваш картини за това което искаш да намериш. Ето така тръгнах за Русе, лека и усмихната, изморена, но с отворени по детски очи.

    "Тих бял Дунав се вълнува, весело шуми и "Радецки" гордо плува над златни вълни.

Още на: https://textove.com/detski-pesnichki-tih-byal-dunav-tekst
Благодариние на textove.com

Тих бял Дунав се вълнува, весело шуми и "Радецки" гордо плува над златни вълни.

Още на: https://textove.com/detski-pesnichki-tih-byal-dunav-tekst
Благодариние на textove.com   

    "Тих бял Дунав се вълнува, весело шуми и "Радецки" гордо плува над златни вълни."

    Градът ме порази, плаках гледайки хората, лицата им, сградите, улиците, архитектурата и залеза който ни посрещна на река Дунав. Бога ми не бях виждала такъв залез през живота си. Останах за няколко секунди сама с тези свои чувства. Когато видиш нещо такова, ти си видял живота, за секунди си изпитал цялата палитра от емоции и чувства. „Това е достатъчно за да си щастлива.“- казах си го тогава, казвам си го и сега и отново се връщам там с насълзени очи.

    Освобождаващо е да се оставиш на водата и течението, да правейки това което от теб иска да излезе и бъде създадено. Да бъдеш себе си, истински себе си а не маска, която те задушава.



   
    Русе откри нещо в мен, хората там размекнаха твърдата ми черупка по един неповторим начин. Водолей да плаче. Сложно е, та ние сме камък, твърди като диамант и толкова студени на пръв поглед. Ала вие човеци и души извадихте душата ми с памук. Безкрайно благодаря за цялата тази трансформация, която получих като дар от вас.
 
    Благодаря на организаторите на Ruse Art Project - Вени и Силви, надявам се мога така да се обърна към вас. Каквато и магия да има във вас, тя съзидава и променя животите на други творци. Докосва сърца, души, съдби. Променя.

    Благодаря на прекрасните дами с които се докоснахме освен с думи, но и със сърце и които ми казаха това което трябваше да чуя, както и аз на тях. Благодаря затова че взехте част от мен със себе си и осветихте още повече мисията, която тази година се осмелих да припозная обратно в живота си.

    Мисията да споделям това което е премълчано и скрито, да давам искра, да вдъхновявам, да внасям красота, любов и смисъл. Но най-вече да ви мотивирам да следвате Вашата мисия и това за което сте тук и сега.


   
    Благодаря за прегръдките, които завинаги ще седят във вестибюла на душата ми и ще са като медали и почести с които се гордея.

    Благодаря на вас прекрасни хора с които споделихме аурата на дом Канети, за вашите думи, приятелства и положителна енергия. Семейство.

    От толкова много благодарност как да не напълня чашата на свещения Граал и как бих пропуснала да споделя това чувство с вас, тези които идвате тук, подкрепяте ме и ме четете.

    Не бих могла да бъда това което съм, ако не срещах думи в погледите ви, разбиране в думите ви и не усещах че вие усещате скрития замисъл и красота на творчеството ми.


   
     Всички сме различни, но и всички сме еднакви, родени водени от копнежа да бъдем полезни. Най-висшето чувство познато за мен до сега е това на благодарността, когато съм направила нещо за някой от сърце и той го е усетил. Това чувство е стъпка след любовта.

    Да бъдем полезни, да помагаме, да сме съпричастни и емпатични, да не стъпваме на чужди рамене за да бъдем по-високи, да градим заедно своя растеж като екип и семейство.

    Цялото винаги ще бъде по-силно и това усетих като енергия подарена ми от Вени и Силви, цялото е семейство, цялото е едно с много сърца в него. Цялото е живот, много преди нас и много след нас.

    Благодаря на теб мило момиче, което ме изпрати в последните часове на това събитие и ми подари безкрайното чувство за благодарност, за прегръдката и споделените сълзи. Благодаря за подаръка който освен материален всъщност е повече сърдечен и за мен бе знак, че сме способни да обичаме без да се познаваме, да сме добри защото срещаме доброта и че всички сме свързани без видима причина.

    Някъде там се пише нова история, някъде там всеки един от вас е вече част от това ново бъдеще и място за страхове няма. Каквото и да идва в живота ви приемете, че ЖИВОТА ще продължи да бъде тук и че нищо не ще изчезне, защото някога е било създадено за да бъде.

    Изпращам ви с цялата си любов и емоция, която тече в мен като река.
    Най-истинските истини за живота се събират в няколко думи и една малка детска шепа.

    С обич Вик Томова.